29.01.2023

Профил на район Тараклия

Профил на район Тараклия

Районът Тараклия (молд. Raionul Taraclia) е административно-териториална единица на Република Молдова.
Профил на район Тараклия
Тараклийският район е център на българите в Молдова, където живеят над 65% от етнически българи.

Районът Тараклия включва 26 населени места, сред които:

  1. градове – 2;
  2. села (комуни) – 13(6);
  3. населени места, които са част от селата (комуните) – 24 бр.

Етимология

Въпросът за произхода на името на район Тараклия все още е спорен. Има няколко теории за произхода на името на района:

  1. „Тараклия“ идва от думата – „гребен“ – теорията е изложена в междувоенния период от свещеника Михаил Чакир; „Тарак – в превод от ногайски език означава „гребен“, „таракли“ – може да се преведе като „гребеновиден“.
  2. Втората версия свързва името на града с татарската дума – вълнообразен. Смята се, че предците на тараклийците са били добри копринени и овцевъди, всеки е имал специален инструмент в къщата – тарак (дарак), с който българите чесали вълна – тази теория е изложена от краевед С. Танов;
  3. „Тараклия“ и „Дараклия“ получи името си поради факта, че е било разположено на билото, на което татарите основали селището и  го нарекли Таракли – гребеновиден вал, или Тараклия – билото на устието. “- теорията е представена от краевед Н. Дериволков;
  4. Ногайският род, който се е наричал „шоп таракли”, смятайки, че това е името на две племенни групи – шоп и таракли, е открит от българския ономаст Т. Балкански.

Мнозина са склонни да вярват, че най-вероятно името идва от името на Ногайския род Таракли. С течение на времето това име се трансформира в топоним, получавайки чисто топонимичен словообразуващ елемент с окончание -а (-я). Така тук започва да се нарича гредата, където се заселват първите български заселници. Те също са заимствали това топонимично име. Открит е архивен документ, потвърждаващ тази теория.

„Тараклия носи името на Балки”

Този документ е съставен от Хазнично-икономическата експедиция на Бесарабското областно правителство през 1820 г.

География

Районът Тараклия се намира в Южнобесарабската хълмиста равнина, в южната част на Република Молдова в Буджакската степ на 45°55′ с.ш. 28°35′ и.д.

Релефът представлява хълмисти равнини, чиято относителна височина не надвишава 200 м над морското равнище.

Площта на района е 673,69 км.

Земите на район Тараклия се характеризират като обикновени и карбонатни черноземи. Въпреки това, определена част (~30%) от земите са представени от солонци или солонцови черноземи, които се нуждаят от рекултивация и неутрализиране на соли.

Повърхностните водни ресурси на територията на район Тараклия включват: 4 основни реки:

Ялпуг – 50 км;

Лунгуца – 7 км;

Ялпужел – 15 км;

Тараклия – 15 км.

Както и 32 езера и големи водохранилища:

  • Салчия – 68 ха;
  • Кортен – 65 ха;
  • Валя Пержей – 60 ха;
  • Сталинското езеро – 17 хектара;
  • Тараклийско водохранилище – 460 ха.

Климат

Климатът на района е мек, умерено континентален с горещо лято и умерено ветровита зима.

Лятото започва в началото на май. Средната температура е около 25-30 °C, през лятото дъждовният цикъл се характеризира с неравномерност през месеците: рядко, но понякога обилно. Средното количество на валежите е около 350-400 мм през годината.

През пролетта и есента температурата варира между 18-26 °C.

Най-ниската температура е регистрирана на 20 февруари 1954 г. (-28,9 °С), която е с над от 20 °С под нормата. Най-високата температура е регистрирана на 19 юли 2007 г. (+42,4 0С).

Районът е подложен на силни ветрове, които причиняват „прашни бури“. Сухите и горещи ветрове (сухи ветрове) със средна и висока интензивност през топлия период варират от 40-60 дни.

Климатът на района се характеризира със засушливост, тъй като се намира в зоната на високи средногодишни теммператури, което е причина за продължителни периоди на засушаване. Относителната влажност не надвишава 56%.

Флора

В район Тараклия, поради високото развитие на територията, естествената растителност в момента заема малка площ и има повече от 1700 вида папрати и цъфтящи растения, сред които са субсредиземноморски растения: пухкав дъб, габър, сребрист мъх, сребролистна липа, клен, брезова кора, топола, метличина Ангелеску, акация, сафора и др.

Фауна

От бозайниците в града се срещат: таралежи, сърни, куници и прилепи. Освен това има земни катерици, бобри, зайци, диви свине и лисици, а също така е известно навлизането на номадски вълци и др.

В близост до водохранилищата се срещат няколко разновидности на влечуги: усойница, змия, каспийска змия и др. От птиците се срещат няколко вида диви гълъби, врабчета, лястовици, фазани и др.

История:

Районът Тараклия е образуван на 11 ноември 1940 г. с център с. Тараклия. До 16 октомври 1949 г. е част от Кахулския окръг, след премахването на окръжното деление преминава в пряко републиканско подчинение.

Районът на Тараклия винаги е бил много малък по площ и за това всякакви териториални промени са били много забележими.

От 31 януари 1952 г. до 15 юни 1953 г. областта е част от Кахулския окръг, след премахването на окръжното деление от ново преминава в пряко републиканско подчинение.

На 9 януари 1956 г. територията на Тараклийски район почти се удвоява поради анексирането на част от територията на премахнатия район Кангаз.

На 25 декември 1962 г. районът на Тараклия е ликвидиран, територията му е разделена между съседните райони: Кахул, Комрат и Чадир-Лунга.

С Указ на Президиума на Върховния съвет на МССР от 2 януари 1963 г. селският съвет на Тараклия е включен в район Чадър-Лунга.

На 10 ноември 1980 г. районът е пре създаден практически в границите на 1956 г. с добавяне на части от териториите на районите Вълканещ и Чадър-Лунга.

В средата на 90-те години на миналия век, след образуването на АТО Гагаузия, е извършено взаимното прехвърляне на села между Гагаузия и район Тараклия. В резултат на прехвърлянето районът престава да бъде териториално обединен и се разделя на две несвързани части.

През 1999 г., като част от продължаващата административна реформа, района става част от Кахулския окръг, но още на 22 октомври същата година, по искане на българското мнозинство, е обособен в самостоятелен окръг Тараклия.

През 2002 г., след поредната административна реформа, окръг Тараклия отново става район.

Административно деление

Район Тараклия се намира в южната част на Молдова. Това е една от най-малките по площ и население области на републиката.

Граничи с Гагаузия, Кахулски район и Одеска област на Украйна.

Състои се от два анклава, катосеверният (с център в град Твърдица) граничи само с Гагаузия на запад и Украйна на изток. Южната, по-голяма част от региона граничи с Одеска област на Украйна, с трите съставни части на Гагаузия, а също и с Кахулския район на Република Молдова (на запад).

В района на Тараклия има 26 населени места:

  • 2 града:
                • 1. Тараклия (град),
                • 2. Твърдица;
  • 5 комуни:
                • 1. Albota de Jos: Hadjikoy, Hirtop;
                • 2. Албота де Сус: Рошица, Софиевка;
                • 3. Виноградовка: Кириловка, Мирное, Чумай;
                • 4. Чалик: Кортенул Ноу, Самурза;
                • 5. Салчия: Ореховка;
                • 6. Будай: Дерменджи.
  • Села, които не са част от комуни:
                • 1. Мусаита;
                • 2. Алуату;
                • 3. Новоселовка;
                • 4. Кайраклия;
                • 5. Балабан;
                • 6. Кортен;
                • 7. Валя-Пержей.
Кметства в Район Тараклия

Население

По-голямата част от населението (66,1%) са етнически българи. Район Тараклия е единственият от районите на съвременна Молдова, където не молдовското население абсолютно преобладава. Има и голям брой представители на други нации.

 2003 год2004 год2005 год2006 год2014 год
Тараклия15 30015 20013 70013 70012 355
сёла и город Твардица30 10030 00029 40029 30025 002
Всего:45 40045 20043 10043 00037 357

Етнически състав според преброяванията от 2004 и 2014 г (от тези, които са посочили националност):

НационалностЧисленност2004, %Численност2014, %
Българи65,6%24 58466,1%
Молдовци14,6%5 21214,0%
Гагаузи8,3 %3 3439,0%
Украинци6,1%5,2%
Руснаци5,0%4,5%
Роми0,5%
Румънци0,2%
Др.0,5 %0,5%

Район Тараклия е единственият район на Молдова извън Приднестровието и Гагаузия, където не молдовското население абсолютно преобладава. Българският, руският и молдовският са основните езици, които се говорят в район.

Според преброяването от 2004 г. 65,6% от населението на областта (28,5 хил.) са етнически българи. За между преписния период 2004-2014г. делът на етническите българи в района нараства от 65,6% на 66,1% от населението. Делът на гагаузите също нараства от 8,3% на 9,0%. Това отчасти се дължина факта, че северният анклав изцяло, а южният анклав частично заобикаля територията на Гагаузия, където гагаузите са абсолютно преобладаващи (83%). И двата народа имат много общо в културата и традициите, тъй като предците им са заселили тези бесарабски земи по едно и също време.

Българското население е неравномерно разпределено на територията на района: в северния анклав Твърдица, етническите българи съставляват над 90% от населението, в южния – около 55%, тъй като в много села от южния анклав етническите мнозинство не е изразено.

От края на 80-те години на миналия век многократно се правят предложения за създаване на съвместна гагаузко-българска автономия, но под натиска на властите в Кишинев нерешителността на българо-тараклийската администрация доведе до провъзгласяването само на Гагузка автономия, което в крайна сметка се отрази негативно върху благосъстоянието на жителите на Тараклийския район, тъй като според резултатите от териториалния референдум  Р. Гагаузия раздели територията си на две и сега жителите на северния анклав, са принудени да пътуват за административни, икономически, медицински и други нужди до Тараклия, преодолявайки от 30 до 50 километра, въпреки че до град Чадир-Лунга, който разполага с всичка необходима инфраструктура, но се оказа в част от Гагаузия, разположен на 15-20 км .

От 2004 г. в района работи Българо-молдовският Тараклийски държавен университет.

Профил на район Тараклия